Здравната реформа я чакат всички. От най – малките до най – големите. Лъч надежда, че нещо в страната ни ще се промени, по – точно надежда за по – добро здравеопазване в България. И докато чинно повечето данъкоплатци си плащат здравните осигуровки за да могат някой ден да има къде и при кого да се лекуват безплатно, правителство гръмко обяви, че реформа ще има.

Тук се появява следния проблем – ясна визия за това какво и как трябва да се промени.И по – точно – има ли въобще достатъчно средства за промяна или просто това е още едни отчаян опит за лек козметичен ефект- дефект. Първоначално се визира идеята за затваряне на болници в по – малките населени места или превръщането им в стационари. Пациентите биват стабилизирани и се препращат към най – близката болница, но всъщност с цената на какво? Започва се едно препращане от лекар на лекар, изписване на лекарства и процедури, които в не малко случаи си противоречат и в крайна сметка цената е един човешки живот. За това, че въпреки заплащайки си своята здравна осигуровка имаш равни здравноосигурителни права с всеки останал гражданин се налага ако живееш в по – малък град да бъдеш пренасочен. Не малко пъти сме чували за случаи когато хората сами трябва да „се откарат” по спешност защото линейката я няма.

Другата идея бе за електронни здравни карти. Но и за тази идея май пари няма, а и не се знае дали ще има ефект от нея. Всъщност вероятно ще бъдат поредните изхарчени пари – събрани от и без това бедния български народ – на вятъра. Ще потънат отново в някоя „приближена” фирма все пак предизборните кампании никак не са евтини.

Друг остро наболял проблем са направленията. Всеки знае, че направленията са ограничени. Всеки знае, че ако отдиде при личния си лекар около средата на месеца направление няма да има и ще трябва да дойде следващия месец. Всъщност какво става – не се разболявай по средата на месеца, защото ще трябва да си платиш или ще  трябва да чакаш.

След като направлението вече е факт се чака и час за специалист. Ако трябва да се оперира пациентът чака и планиране на операцията. Ако успеят да го „изнудят” за някой лев може да бъде опериран и след ден.

За корупцията сред лекарите дори не ми се приказва, защото всеки трети българин е бил жертва. На мен ми е смешно, когато в една голяма болница ми кажат, че трябва да донеса памук, марли, упойки и т.н, защото няма, и защото няма да ми направят интервенцията ако не ги донеса, и практиката в тези случаи е следната – обикновенно ти искат доста по – голямо количество от необходимото другото просто изчезва. Смешно е и когато родиш да си занесеш една чанта с багаж за престой от три дни, защото пак няма салфетки, превръзки, кърпи и памперси. Да не говорим за отношението и условията в болниците.

Може би за да доживеем да видим някаква реформа ще са нужни доста години, защото поради некадърността и недораслието на управленците.