Здравейте на всички,

Винаги в България е било модерно да се критикуват управляващите. Е това е и своеобразен израз на мнението на гражданското общество /доколкото го има у нас/. Къде продиктувани от политически пристрастия къде от навика за всичко да  обвиняваме държавата, се изсипват какви ли не мнения и коментари в публичното пространство. Съответно управляващите къде адекватно къде напълно в разрез с каквато и да било политическа, икономическа или социална логика отвръщат. „Нова мода” е правителството на премиера Бойко Борисов за всички неуредици да критикува предишното на Сергей Станишев но докога ще се оправдат за всичко негативно случващо се в страната, както е тръгнало 4 години ще слушаме оправдания и ще се свличаме надолу по кривата на социалноикономическия статус.

На целия този фон до болка ни познат, изпъква едно лице … една фигурка… в разрез с всичко създадено от световните икономически умове в съзнателното развитие на човечеството и увличаща със действията си, чертаещи пълно омаломощаване на целокупния български частен сектор – Симеон Дянков.

Съществува една максима присъща на торалитарните форми на управление който и Хитлер и Сталин са прилагали недвусмислено „Целите оправдават средствата”.

Ако изходим от тази тази теза то какви са целите на г-н Симеон Дянков?

От 1-ви януари бяха увеличени осигурителните ставки на собствениците и управителите на фирми- на база какво увеличаването на генерирания продукт и финансов резултат във частния сектор….или предприетите мерки от страна на държавата за стимулиране на предприемачеството и фирмите? Нито едно от тези неща не е факт към настоящия момент. В криза сме това го виждат всички.

Добре, скоро на 10.03.2010г. бяха отменени скандално неразумните промени в Указание № 24-00-7 от 25.02. 2010 г.  Издадено е допълнително Указание № 24-00-10/210.03.2010 г. относно допълнение към Указание № 24-00-7/25.02.2010 г. за дължими задължителни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) върху неначислени възнаграждения за лицата, упражняващи трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За което благодаря, но на никой не му направи впечатление че ще плащаме почти двойни здравни осигуровки. Силно се надявам в най-кратки срокове да започнем да ползваме наистина качествени здравни услуги. С риск да излеза от темата бих анализирал и това, че от скоро личните лекари са задължени да дават по едно направление на година, ако се разболееш 2 пъти следва да си платиш. Ами защо да ги внасяме тези осигуровки при условие, че ще ни излиза по евтино да си ходим на профилактични прегледи 2 пъти годишно и да не ги влагаме в бездънна яма. Има много позиции в здравна каса и в болниците където заплатите са необосновано високи.

Всеки средностатистически икономист знае че движещите сили на пазара са алчността и като обратна пропорционалност страха. Когато алчността е по-силна от страха кривата на икономическия ръст расте плавно нагоре, но когато се появи страха тя слиза рязко надолу, достатъчно е да се заговори за криза и тя се появява, а още по стряскащо е когато кумира на финансите в качеството си на министър г-н Дянков заяви още при назначението си че има много дълбока криза и държава няма средства да я ограничи. Това автоматично подтиква всеки българин да затвори макар и скромния си бюджет, естествена реакция на всеки мениджър на фирма е да вземе мерки и най-често те са ограничаване на разходите и бавене на плащанията – междуфирменото задлъжняване, в очакване на големия срив. Всички тези действия несъзнателно водят до него.

Пример с ПИБ – преди година беше пуснат слух, че банката е пред фалит след около 2 -3 месеца тя наистина беше докарана до незадоволително положение, тъй като в страха си да не загубят парите си хората масово започнаха да ги теглят, е в национален мащаб се получи същото.

Примери за това могат да се дават много, но каква беше целта на тези неадекватни изказвания: 1. Да се уличат БСП в кражби в „особено големи размери”– да подчертаем недоказуеми. 2. Да се срине имиджа на Станишев, 3. Или просто Дянков се опита да бъде откровен във управленската си неграмотност.

Към настоящия момент се оказа, че държавата дори има резерв който никак не е малък /

Нека проследим – Цитат – 24 часа – 4.01.2010г.  От www.votx.org

„От началото на 2010 г. се съкращават сроковете за възстановяване на ДДС, съобщиха от НАП. С промените в Закона за ДДС, които влязоха в сила на 1 януари, фирмите вече могат да приспадат ДДС в два последователни месеца, след което НАП трябва да възстанови данъка в срок от 30 дни. За закъснение, включително и при ревизия, НАП дължи лихва на дружеството.

Досега фирмите бяха длъжни да приспадат данъка за възстановяване от дължимия данък за внасяне, в 3 поредни месеца. Ако след изтичането на този тримесечен период имаше остатък, то данъчните бяха длъжни да върнат ДДС-то в 45-дневен срок. Освен това от тази година дружествата имат право да упражнят правото си на данъчен кредит в 12 последователни месеца вместо досегашните три.

От НАП напомнят, че до края на март фирмите, регистрирани по ЗДДС, трябва да декларират пред НАП електронен адрес за кореспонденция. От началото на тази година посочването на електронен адрес за кореспонденция с НАП е част от изискванията за регистрация по ДДС.

Промяната на електронния адрес се заявява пред Националната агенция  за приходите, освен ако не е вписана в Търговският регистър. На тези дружества, които не посочат електронен адрес за кореспонденция с НАП, може да им бъде отказана регистрация или да бъдат дерегистрирани по ЗДДС.” Цитат 24 часа

А как бихме тълкували последващите действия на подчинената на министерството на г-н Дянков държавна институция НАП

„До началото на месец април държавата връща забавеното ДДС на бизнеса. Това заяви в Перник вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, предаде Агенция „Фокус“. По думите на вицепремиера остава да бъдат издължени около 420 милиона лева, така че да остане много малка сума. Държавата вече е разплатила 120 милиона на фирмите през февруари. Министър Симеон Дянков определи издължаването на забавеното ДДС като голямата тема за тази година и посочи, че това е важно, за да започнат фирмите по-активна работа. Той посочи, че през първото тримесечие ще се излиза на дефицити, за да може да се вкарат повече пари в реалната икономика.

Ако държавата върне това, което дължи на бизнеса, един вид трябва да се развие и икономиката, каза министър Дянков /много умна мисъл всеки българин и без да е учил и работил в чужбина го знае/ и допълни, че бюджетът не разполага с огромни пари. Финансовият министър каза, че в края на годината ще започне реализацията на втората част на здравната реформа. Като основни стъпки в тази насока той определи запушването на всички финансови течове в болничната система и повишаване на заплатите на медицинските работници. Това според него ще доведе до осигуряване на нормално здравеопазване, пише Dariknews.bg.”

А защо изобщо беше блокирано изплащането на ДДС, знаели г-н Дянков в реалния частен сектор какво е положението и какви са към настоящия момент 3 месеца по-късно балансите на ДДС – колко е в частния сектор и колко задържа държавата по необясними причини. Не е ли това своеброзно блокиране на дейноста на огромна част от стопанските единици които осигуряват ресурса на бюджета. Тези действия не само блокираха развитието на частния сектор, но и замразиха дейността на много от тях на фона на финансовата криза. Вместо държавата да поддържа протекционистка политика и да стимулира с алтернативни финансови инструменти. Тук немога да дам конкретни данни но повярвайте ми това което виждам е трагично. Колко ще загуби държавата и колко частния сектор от така описаните процеси следствие мерките на г-н Дянков – мерки за какво…може би и той не знае, но вече се усеща до какво ще доведе това.

За промените в данъчно осигурителните ставки

Данъчно-осигурителната тежест (дела на данъците и задължителните осигуровки в общите разходи за труд на работодателите) има следните видими проявления върху търсещите и предлагащите труд:

- намалява нетните заплати на служителите;

- увеличава общите разходи на работодателите;

- намалява регистрираната заетост и производството (с изключение на сивата икономика);

- намалява печалбите за работодателите и стимулите за нови инвестиции.

През 2010 г. данъчно-осигурителната тежест в България е 32,3% за заплати до 2000 лв. Има леко намаление спрямо 2009 г., когато тежестта беше 33,6%. Все пак покупко-продажбата на труд остава сред най-тежко облаганите сделки в България. За да даде на своя работник нетна заплата от 500 лв., работодателят прави разходи за труд в размер на 739 лв.

За заплати над 2000 лв. данъчно-осигурителната тежест намалява. Но едва за заплати от 5000 лв. и повече тя пада под 20% от разходите за труд.

Но погледнете номинално размера на тежестта за висококвалифициран ценен служител. За да даде нетна заплата от 5000 лв., работодателят ще направи този разход плюс още 1138 лв. (повече в сравнение с облагане със ставката на ДДС от 20% – тогава допълнителният разход щеше да е 1000 лв.)

Масовите работни позиции, на които служителите получават чисти заплати до около 1500 лв., ще получат облекчение на тежестта от 1,3 процентни пункта.

Това на фона на общата тежест, която е около 1/3 от разходите за труд, е пренебрежимо малко. С изключение на покупко-продажбата на цигари и бензин човек трудно може да се сети за по-тежко облагана сделка от наемането на труд. Като всеки пазар с тежко облагане, стимулите за сделки в сивата икономика са значителни. На пазара на труда проявлението на тези стимули е основно в декларирането на по-ниски от действителните заплати и в по-малка степен укриване на заетост.

Това минимално намаление на осигуровките едва ли ще е причина за увеличаване на регистрираната заетост. Увеличението на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се може да доведе до укриване на заетост, която досега беше все пак регистирана.

По-интересно е обаче дали ще има увеличаване на декларираните доходи, върху които се плащат осигуровки. Всяко намаление на данъците при други равни условия би следвало да има такива ефекти.

Това беше и основният мотив досега за намаляване на данъчно-осигурителната тежест: “намаляване на сивия сектор”. Сякаш важното за правителството е да увеличи базата на облагане на наемането на труд, а не да стимулира икономическа активност.

Възможно е по-ниски осигурителна ставки да доведат до повече приходи в НОИ. Но ще е погрешно това да е основната цел на промяната в осигурителната политика.

Ако погледнем отделно най-тежкия компонент на данъчно-осигурителната тежест – данък “пенсия” – ще видим, че най-вероятно няма такова ниво на осигурителната ставка, което да гарантира баланс между събраните пари от осигуровки и изплатените пенсии.

Нещо повече, демографски фактори ще влошават този баланс.

Към момента около 1/3 от пенсиите в България правителството финансира чрез приходи от други данъци (различни от осигурителните вноски). По-интересно е дали след 20 г. социалноосигурителният модел ще е устойчив, или пак ще носи рискове за бюджета и прекомерна тежест за пазара на труда.

Проблемът не е във вида на данъка, с който ще се финансират сегашните пенсии, а в размера на очакваните пенсии от бъдещите поколения пенсионери. Невъзможно е тези очаквания да се съкратят бързо. Но с разумна политика следващото поколение пенсионери ще разчита не на държавната пенсия, а на своите спестявания и, когато здравето позволява, на полагане на труд отвъд “пенсионната възраст”.

Част от такава политика би следвало да е по-смелото намаление на осигуровките за държавна пенсия. Хората трябва да започнат отрано да мислят за старините си, а държавна пенсия да получават само социално слабите.

Цитат – 24 часа – 4.01.2010г.  От www.votx.org

Г-н Дянков сътвори следното, подсили ефекта от кризата. С промените и чрез увеличаването на данъчноосигурителните тежести, всеки работодател за да задържи разходите си в нормите от преди промените трябва да уволни поне 1-2 работника или да намали заплатите на всички. Като най – засегнати ще са малките и средни предприятия. Този процес ще намали ефективността им и в повечето случаи ще ги извади във сивия сектор какво е съотношението между заетите в малкия средния и едрия бизнес могат да кажат експерти но определено голям процент са в малкия и средния такъв. Така недвусмислено целта е да се увеличат клиентите на бюрото по труда.

Ако идеята на всичко това е укрупняване на бизнеса то този процес трябва да си дойде по естествен път без пряка намеса от страна на държавата, все пак нали сме пазарна икономика. Да не говорим, че трябва да стане за много по дълъг период отколкото става явно си е поставил за цел г-н Дянков.  Наистина това е процес който все някога ще стане факт но пазарният ни механизъм не е дорасъл за него. Изнасилвайки бизнеса това ще доведе само негативи не само за неговото „управление” а за цялото общество. Много по лабилни финасово фирми ще фалират /посочете, колко стабилни има на този етап … мисля че са много малко/ което ще изкара на пазара на труда много голям процент от работещите в тях генериращи в момента БВП, а от друга страна големите компании – спрели своето развитие, в предвид икономическата обстановка в света, няма да могат да ги поемат тъй като в период на криза и на фона на световната тенденция за преодоляването й може би след 2-3 години България ще се забележи обрат и тепърва ще започне намаляне на безработицата, а до тогава … само ще се увеличава. До тук тенденцията е голяма част от легалния бизнес да излезе в сивата икономика и така държавата ще даде поле за изява на черните пари от една страна ще се лиши от приходи под формата на данъци от друга, ще застраши реалния легален бизнес – представете си как отново ще заживеем в 1993-98г. Оттук ще стимулира нелоялната конкуренция между /сивия и легания бизнес – познайте кои ще са с по-голям шанс да отцелеят/ и още много други негативни икономически процеси.

С уважение към всички засегнати:

/  А. Мартинов  /