Настъпил е денят на дипломирането  на младите лекари, така очакван  и желан, минали са шест години  изпълнени с безброй безсънни  нощи, десетки тежки изпити, хиляди  страници материал, понякога скучен  и суховат,  но винаги задължително да бъде усвоен. Шест години, през които младите хора са се отдали изцяло и напълно на усвояването на най-хуманната професия, без да имат възможност да се занимават с каквато и да било друга работа, осигуряваща им някакви приходи и поне частична независимост от родителите. За разлика от повечето техни връстници студенти от други ВУЗ-ове не са имали възможността да се издържат сами . С търпение и надежда за скорошна реализация медиците са преминали през всичко това.

Ето, че всичко това е преминало, настъпил е тържественият момент и лицата греят при първото произнасяне на „д-р“ пред името и получаването на заветната медицинска диплома. Радостта от успешното дипломиране и надеждите за скорошна реализация в професията създават неописуемо настроение, нали през тези шест години те са дали най-доброто от себе си без да получават, каквито и да било дивиденти от това и сега очакват заслужено да започнат да берат плодовете от труда си.

Само няколко седмици след  този ден обаче младите лекари  разбират, че всичко е било един голям балон от празни надежди, който вече се е спукал. Те вече са разбрали, че от продуктът, който са градили усърдно в продължение на шест години, никой не се интересува. Оказва се, че системата, която ги е създала, няма нужда от тях.

Вече е отпаднало „абсурдното“  някога разпределение и те  сами трябва да търсят пътя  си. На пръв поглед невероятна възможност сами да избират къде и в коя област на медицината да се реализират. В действителност обаче изборът им се свежда най-често до две възможности, да започнат работа в Бърза помощ или като помощник Общопрактикуващи лекари и в двата случая за заплата около 300-350 лв. Вратите на по-апетитните специалности са винаги затворени за младите медици. За млад лекар без връзки е абсолютно невъзможно да започне работа в ендокринологично, кардиологично, неврологично, хирургични, АГ и т.н. отделение на голяма болница, даващо му право да придобие и да се развива в съответната специалност.

Голяма част от младите лекари  захвърлят дипломите си и започват да работят като търговски представители на фармацевтични фирми, откъсвайки се завинаги от медицината. Останалите, които все още таят някакви надежди и амбиции за развитие в професията са принудени да се насочат към така наречената форма на „платена“ специализация. Следват още няколко месеца за подготовка на тежък изпит с конкурсен характер, (който много често също се оказва предварително нагласен за „свои хора“). Преминалите и през тази бариера медици попадат в най-големия абсурд на медицинската система. През следващите четири, пет или шест години (в зависимост от избраната специалност) те са принудени да се трудят абсолютно без никакво възнаграждение, което може да се отъждестви като „ангария“,  но думата няма да е съвсем точна. По-правилно е „заниманието“ им с медицина да бъде наречено хоби, тъй като освен, че трябва да работят без пари и не им се води трудов стаж нито каквито и да било осигуровки, младите лекари трябва допълнително и да плащат за това, че работят. Как може да бъде наречено нещо, на което отделяш голяма част от времето и средствата си и в замяна не получаваш нищо материално, ако не хоби, и кой е този, който има право да иска от тях сериозно отношение и отдаване към професията, след като в замяна не им се осигурява нищо!?  За съжаление обаче тези млади хора на по 25-30 години (възраст, на която връстниците им завършили други специалности вече градят име и кариера и отдавна трупат дивиденти от това), трябва и да се грижат за прехраната си, а често и за тази на семействата си, тъй като само с хоби не се живее. Също така трябва и да припечелят от някъде и средствата, с които да заплатят правото си да се трудят в болницата! Жалко е за тях,че мислейки как да осигурят битието си, те се откъсват от желаната специалност и не могат да напреднат така, както биха могли, ако можеха да й се посветят напълно, жалко и за обществото, което очаква да им повери най-ценното си нещо, а именно здравето.

Обществото като цяло е далече  от тези проблеми и не можем  да го корим за липса на  съпричастност. На фона на глобалните проблеми в здравеопазването, никой не обръща внимание на тези, които стоят пред младите медици. Жалко е обаче, че тези, от които зависи промяната на този негативен статут на младия лекар, са също лекари и проявяват абсолютно безхаберие към проблемите на по-младите си колеги.

Така прилаганата у нас система  за медицински специализации  е единствена и уникална по  рода си за целия свят. Никъде  другаде по света, работещи  в болница, дипломирани лекари,  не остават без възнаграждение  за труда си, а като добавим  към това и факта, че са принудени и да заплащат за това единствената дума, с която можем да охарактеризираме системата е АБСУРДНА. Неведнъж чуждестранни медици, гостуващи на научни форуми у нас, разбрали за системата, изпадат в недоумение, -Как е възможно?.

От 06.11.2007 г. влезе в сила новата наредба за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. За съжаление обаче и тя трудно може да се нарече по-добра от предходната. Отпуснати са държавни места за специализация, където, специализиращите лекари ще получават някакво възнаграждение, но те са толкова малко, че няма да стигнат дори за „връзкарите“, (които никога не липсват), а за простосмъртните отново платена специализация, но този път на цени пет пъти по-високи от досегашните и с около 60 до 80%  по-малко места. Към това трябва да прибавим и факта, че от четири години не са отпускани никакви места за специализация и желаещите са в пъти повече.

Дългоочакваното придобиване на  специалност от младите лекари  също не променя кой знае  колко статута и положението  им. Те са вече на по над тридесетгодишна възраст, а още не са постигнали почти нищо в материалноикономически план и отсега им предстои да започват да градят кариера и име. Системата отново не се интересува от придобитата от тях квалификация и те трябва сами да търсят къде да продават труда си. Конкуренцията е по-голяма от свободните работни места. Малцина успяват да работят по взетата от тях специалност, като това най-често става в ДКЦ-та, където им се вземат между 60 и 70 процента от заработеното в полза на здравното заведение. Голяма част от техните връстници отдавна са устроили живота си с доста по-малко изхабени нерви и безсънни нощи, дори колегите им стоматолози са забравили от доста време за трудностите по пътя на обучението, а на медиците тепърва им предстои поне още десет години да „работят за името си“, тъй като предходните десет са работили заради идиотизма в системата, третираща високо квалифицирания им труд като хоби.

автор:  Д-р Петър Петров за Гражданско Общество – www.socialni.com